петък, 8 февруари 2008 г.

Пари за бедствия получиха четири общини

Пари за бедствия получиха четири общини Четири общини от област Пазарджик получиха средства от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии. Това са общините Белово, Велинград, Пещера и Ракитово. Най-голямо е финансирането за община Велинград - 1 милион 24 хиляди 790 лева. Днес заместник-областният управител Слави Генов представи подробен списък на финансираните обекти. Най-много средства – 181 хиляди лева са предвидени за укрепване на свлачище на ул. „Н.Ихтимански“ в с. Грашево. 156570 лв са заделени за изграждане на подпорна стена на р. Чепинска пред ОУ“Г.Бенковски“ във Велинград. По 150 хиляди лева са отпуснати за възстановяване на път в ромската махала в с. Драгиново и за почистване на канализацията. По 120 хиляди лева са предвидени за възстановяване на мостове в гр. Сърница и селата Побит камък и Медени поляни. 27220 лв са предвидени за възстановяване на сградата на детската гради „Мир“ в Сърница. На предишното заседание на комисията по бедствия и аварии не бе отпуснат нито лев за щетите във Велинград, припомни областният управител Ангел Чолаков. Със съдействието на областната администрация Велинград този път получи най-много средства, подчерта Чолаков. За сравнение на община Белово са отпуснати 828 хиляди лева, на Пещера – 140 хиляди, а на Ракитово-360169 лв. Средствата са за изграждане на подпорна стена в кв. 106 в гр. Ракитово, където през януари т.г. се активизира свлачище. В община Белово най-много пари са предвидени за изграждане моста над река Марица, който свързва общинския център с две села в общината. Първият транш за моста възлиза на 600 хиляди лева, а цялото финансиране е в размер на 1 милион и 800 хиляди лева. Средства са предвидени още за изграждане на подпорни стени на реките Яденица и Габровица, възстановяване на водопровод в с. Мененкьово, аварийно укрепване и довеждащ водопровод в с. Момина клисура и укрепване устоите на масивен мост в с.Габровица. Заместник-областният управител Слави Генов подчерта, че всички одобрени от Гражданска защита обекти са подадени и има уверението, че ще получат финансиране. В близките дни общините ще проведат процедури по ЗОП за изпълнител и ще започнат възстановителните работи.

Скандал в сесията заради обществените поръчки

Скандал в сесията заради обществените поръчки
Съветниците от групата “За диалог” (Зелената партия и БЗНС) внесоха в Общинския съвет предложение във връзка с отпуснатите 1 024 790 лева за осем обекта, пострадали от миналогодишните наводнения. Съветниците искат при обяваване на обществените поръчки общината да изпраща покани и на местни фирми, кметът да запознава съветниците с офертите и да се изгради временна комисия от Общинския съвет, която да контролира изъплението на обектите и законосъобразното изразходване на средствата. Предложението получи само 7 гласа “за”, тъй като няма законово основание Общинският съвет да вземе такова решение. Законът за обществените поръчки не дава никакви правомощия на местните парламенти, всички процедури преминават само през изпълнителната власт и няма законов механизъм съветниците да взимат решения по тях. По същата тема бяха отправени и няколко питания до кмета Стоян Дулев, който бе категоричен, че съветниците от “За диалог” всъщност повтарят монолога на ДПС-депутата Фидел Беев. Кметът обясни, че обществените поръчки за обектите са обямени чрез процедура “договаряне с покана” заради кратките срокове. Отпуснатите пари трябва да бъдат усвоени до 25 декември 2006 г., а процедурата “открит конкурс” трае около 3 месеца. Според него общественото мнение се манипулира, че тези пари могат да се крадат, но всъщност държавата упражнява сериозен контрол. На въпрос на Владимир Гошевилов дали сред поканените от общината фирми има и велинградски, Стоян Дулев отговори: “Не мога да кажа. Поканени са 14 фирми, за мен няма значение коя фирма от къде е, а да се свърши работата”. Съветникът Д. Гаджев попита къде е подкрепата за местния бизнес. Кметът обяви кои фирми печелят поръчките за осемте обекта: ремонт на ЦДГ “Мир” - “Маркетстрой”; мост Сърница - ЕТ “Райцингер комерс” Варна; мост Побит камък - ЕТ “Рай комерс” с. Игнатиево и “Милекс”; свлачище Грашево - “Райцингер”, подпорна стена Анезица - “Феникс дизайн” Русе; подпорна стена ОУ “Г. Бенковски” - ЕТ “Рай комерс”; път Драгиново - ЕТ “Златилиян 89” с. Изворско. Част от съветниците напуснаха залата, но не обявиха дали това е форма на протест.

Обяви: Малки обяви: 06.11.07

НЕДВИЖИМИ ИМОТИПродавам УПИ 500 кв.м. Каменица. 0899 460 277.***Продавам боксониера в Пловдив, жк “Тракия”. Справка на масата за вестници на центъра във Велинград.***Продавам парцел 504 кв.м. зад ФБК “Джойс”, цена 155 евро/кв.м. 0899 66 00 34.***Продавам изгодно малък двустаен апартамент: монолит, Пловдив, широк център, идеално състояние, от собственик. 0898 204765.***Продавам имот 2.3 дка Драгиново, местността Липовец - на асфалт, на 150 метра от регулация. Тел. 2 58 62, 0887 461386.***Продавам къща Велинград три етажа, цена по договаряне. 088 9609354, 088 5455752.***Продавам имот в промишлена зона до Колофонния завод. 089 84 84 301.***620 кв.м. дворно място продавам в кв. Каменица, ул. “Цар Крум” с лице. 0885 250 849.ПРОДАЖБИПредлагам печка със серпентина. 0888 274 373.***Продавам ел. радиатори - 2 бр. по 60 лв. единият, нафтови печки - 2 бр. по 40 лв. едната; космодиск 50 лв; пружини - 4 бр. по 10 лв. Тел. 5 47 10.***Продавам кетер-фреза, абрихт, фреза, тривалов шлайф, шмиргел, банциг, ножовка, телфери. 0888 131 728НАЕМИДавам под наем етаж от къща в Чепино: 3 стаи, хол, самостоятелен, 300 лева. 089 661 165.***Давам магазин под наем. 0889 604 669, 0887 364 991.***Игрална зала под наем/продава/заменя бизнеса, централно място във Велинград, всички комуникации. 0878 99 45 56.***Давам стая под наем, изгодно. 0896 14 64 04.УСЛУГИЦиклене, лакиране. Тел. 5 92 37, 0889 01 60 92, 0886 01 39 35.***Извършвам дейности на къртене с “Канго”. 0894 013 695.***Изготвям документи по пенсиониране, адм. обслужване, соц. дело, трудов стаж. Тел. 2 34 61.РАБОТАНабирам хора за постоянна работа на граждански договор. Процент + бонуси. Тел. 5 14 27, 0895 550 714.***Фирма търси да назначи шофьори “С” категория и пласьори на безалкохолни напитки и бира. 0899 85 51 55.***Предлагам работа за гледане на болни или възрастни. 0899 57 20 27.ТЪРСИ/КУПУВАТърся да закупя апартамент до 65 кв.м. или самостоятелен етаж до 90 кв.м. във Велинград. 0887 820 630.***Търси партньор за бизнес-сделка, добра печалба, спешно. 0894 200 841.АВТОМОБИЛИПродавам Ауди 90 бензин 2.3 с АГУ и Ауди 6 2.5 TDI. 0887 54 99 21.***Продавам Фиат Регата 75, 1300 куб., спряна от движение, изгодно. Тел. 5 55 27, 0896 76 23 64.

ДПС избра дежурния главен мюфтия Мустафа Хаджи

Балканската демократична лига – нов шанс за българските турци

Омар ХАЛИФ, Диана ЦАНКОВА


Либералната партия ДПС, в чийто редици се вляха християни, евреи и мюсюлмани, избра новия си главен мюфтия на нелегитимен форум. На него делегатите, събирани по кафенета и кръчми от активистите на Ахмед Доган, успяха да гласуват «правилната» кандидатура, но не и да определят бъдещето на мюсюлманската общност у нас. Използвайки властовия си ресурс, ДПС струпа на конференцията гардове от НСО, агенти на НСС и респектиращо количество полицаи. Така партийният лидер демонстрира сила сред събралото се множество, но и издаде големия си страх от конкуренти за влиянието му върху българските турци и религиозната им институция. Призраците на евентуална алтернатива преследваха Сокола и в Хасково, където други мюсюлмани обсъдиха своето бъдеще с партньорите си от Турция.

С челния си опит в избора на духовни лидери, вече реформираната етническа партия ДПС може спокойно да излъчи не само главен мюфтия, но дори

равин и патриарх

на България. Не случайно заместник-председателят Юнал Лютфи поздрави делегатите на мюсюлманската конференция на Фикри Сали с думите: «Събрали сме се да изберем… да изберете главен мюфтия». Очевидно идеята на Ахмед Доган да отвори етническата си партия и за други – неетнически членове - среща откровеното неодобрение на партийната върхушка, която съхрани амбициите си да определя духовния лидер на мюсюлманите.
Вече 15 години сагата с вероизповеданието е затворена в тесния етнически кръг на влиянието на ДПС. Религиозните авторитети, които трябва да защитават паството, са го напуснали, а политическите окупатори продължават да настъпват. Общността е слаба, институциите й са превзети от еднодневки и мюсюлманите се уповават само на Всевишния, защото посредниците на вярата им са изоставили призванието си. Слабостта на техните духовни лидери обаче ги превръща в лесна плячка за опитния играч Ахмед Доган. Преди избори храмовете на Аллах стават политическа арена на амбициите на либералния вожд, въпреки че съдбата на мюсюлманите в духовен и житейски план никога няма да бъде приоритет на ДПС.
Президент, министър-председател и парламентарен шеф изпратиха поздравителни адреси до форума на Ахмед Доган, вместо да отидат на крака, а дипломатическият корпус у нас се ограничи до присъствието на турския посланик Хайдар Берг. Впрочем, участието на дипломата е продиктувано от религиозната му обвързаност с

алианското сектантство

на един от най-ревностните депесари Рамадан Аталай. Затова не е случайно, че невлезлите в залата стотина делегати се скупчиха да протестират именно около колата на посланика. По този начин те припомниха, че турският халифат е престанал да съществува със създаването на държавата на Ататюрк и българските мюсюлмани имат правото сами да определят духовните си лидери и развитието на религиозната си институция.
От осемте предложени за главен мюфтия, четирима изобщо не уважиха форума, а трима по традиция си направиха отвод. «Благодаря на Фикри Сали, защото той показа как постъпват истинските мюсюлмани», каза новоизбраният лидер Мустафа Хаджи, след като доскорошният партиен фаворит се оттегли в негова полза. Той си осигури присъствие в религиозната институция още през 1997, когато ДПС оттегли подкрепата си от Фикри Сали. Тригодишното управление на Хаджи бе белязано с

обвързаност с радикалния ислям

с провеждането на преследвани от закона нелегални сбирки и с пряка зависимост от ислямистки фондации. През 2000 ДПС сне доверието си от него и този път спря благоволението си върху Селим Мехмед.
Двамата обаче трудно могат да минат за религиозни авторитети. Въпреки опитите си като духовни водачи да се еманципират от ДПС, в крайна сметка те си останаха зависими от директивите на партийната централа. Така че с послушанието си и покорството си Хаджи и Мехмед също носят вина за подчинението на вероизповеданието. В края на миналото лято изпратеният в село Драгиново Мустафа Хаджи се върна като ректор на Висшия ислямски институт, след като въпреки заплатения му хонорар за участие в етническия семинар на ДСБ в Разград, предпочете верността пред Ахмед Доган и пренебрегна поетия ангажимент (Но Сокола винаги е фаворизирал хора без собствено мнение и позиция). Мустафа Хаджи забрави и за помощта на бившия премиер Иван Костов, който му осигури държавен комфорт за развитието на мюсюлманската институция у нас…
Религиозният форум на ДПС намери за целесъобразно общността да върне на българския народ 10 хил. долара, спечелени от Фикри Сали в Страсбург заради нарушени етнически права през 2000 година. Вместо обаче да задължат бившия главен мюфтия лично да върне изхарчените от него пари, делегатите решиха

всеки мюсюлманин да отдели по левче

от скромните си средства, за да бъде възстановена сумата. По тази логика на следващата конференция те може би трябва да върнат и 10-те хиляди евро, с които м. г. Страсбург осъди българското правителство по делото на Висшия духовен мюсюлмански съвет срещу страната.
Цинизмът на управляващите от ДПС достигна своя връх и когато главният секретар на мюфтийството на Фикри Сали – Мохамед Реджеб - остана безучастен, след като полицаи не допуснаха журналиста на «Седем» до секретния форум. Реджеб лаконично охарактеризира ситуацията като «балканска работа» и се оправда, че е гост на форума, който сам организира. Този факт показа, че и 1400-те души, от които 500 отказаха да бъдат «гости», са съпричастни към случващото се точно толкова, колкото и екскурзианти към един добре прекаран уикенд в столицата. Безплатен транспорт, харизана от шефа на НДК Христо Друмев зала и сандвич без пари – всичко това спомогна за приятната дрямка на «активните» делегати по време на форума.
Ден преди тези «събития», в унисон с политическата реставрация на тоталитаризма, Ахмед Доган приложи забравени похвати от времето на «възродителния» процес, когато събирането на инакомислещи представляваше заплаха за партията майка. Така в събота ангажираното читалище «Заря» изведнъж осъмна с

изгоряла електрическа инсталация

а стичащите се от цялата страна мюсюлмани останаха блокирани между градския хотел и централния площад на Хасково. Около хиляда души срещнаха гъстата колона полицаи, която ограничи свободното им придвижване в града. Синият кмет обаче остана бездушен към явната несправедливост, проявена към едно невинно традиционно събиране на обединилите се срещу ДПС формации и партньорите им от Турция.
Многочисленото множество се отправи към резервната зала в бизнесцентъра на града. Там токът също спря. Тогава хората изпълниха фоайетата в очакване нещо да се случи. Организаторите от Демократичното крило на Осман Октай, Партията за демокрация и справедливост на Недим Генджев – младши, Националният защитен център «Хакикат», Съюзът на балканските турци на Сейхан Тюркан и организацията на бившите лагеристи и затворници имаха за цел свободно да прогласят учредяването на Балканска демократична лига. Страхът на Ахмед Доган от алтернатива обаче дръпна шалтера и учредяването се състоя

по възрожденски на запалени свещи

Както подчерта Осман Октай, първата победа над Доган е спечелена, тъй като след молитвата от легитимния главен мюфтия Али Узунов лампите светнаха.
Сред предизборните послания на новата формация се откроиха борбата срещу корупцията и престъпността, утвърждаването на авторитета на държавата и на институциите, провеждането на социална политика, насочена към човека и рисковите групи в обществото, и най-вече разрушаването на етническия монопол на Доган в българското общество. Балканската демократична лига ще бъде основната алтернатива на етническия модел на Доган, защото главната й роля ще бъде да научи българи и турци да гласуват заедно за партии, в които етническата принадлежност няма да е определяща и националните интереси няма да зависят от квотно представителство.
Ахмед Доган успя да обедини както обикновените недоволни мюсюлмани, така и религиозните лидери, които категорично отхвърлиха недопустимата намеса на вожда в личния и в духовния им живот. Наскоро

кордони полицаи спряха

недоволството на тютюнопроизводителите в Гоце Делчев, кордони полицаи се опитаха да прекратят мирното събрание на български граждани в Хасково, кордони полицаи пазеха и спящите делегати на религиозния форум в София. След като употреби държавните институции за лични цели, Ахмед Доган достойно замени комунистическите палачи, които проведоха «възродителния» процес, насаждайки българско самосъзнание на етническите турци. Днес той се опитва да използва националната полиция, за да защити собствения си разпадащ се авторитет на безспорен властелин над тяхната съдба.
Емисарят на Доган в Турция Касим Дал тези дни изигра ролята на вестоносец, предавайки послание на лидера си, че зад Босфора вече не вярват на лъжите на Сокола.
В това време Бойко Борисов успокои Доган, че щом участва във властта, в България няма етническо напрежение и клетки на ислямски тероризъм. Президентът пък му даде телохранителите на НСО, за да пазят комфорта на малцината депутати, участвали в мюсюлманската конференция в неделя.
Георги Петканов отдавна услужливо предостави за нуждите на ДПС подчинените си служби – тези на полицията и на националната сигурност. Днес Ахмед Доган може да спи спокойно и да обмисля предизборната си стратегия, в която да изхарчи рекордните 3 млн. лв., защото и главният прокурор няма му потърси сметка откъде скромната партия притежава тези средства. На свой ред Симеон Сакскобургготски го дари с печелившата формула задкулисно да управлява правителството до редовните парламентарни избори.
Може би пък и да е прав «Файненшъл таймс», който написа, че Доган е най-успелият мюсюлмански политик в Европа. Защото лидерът на ДПС успя с методите на тоталитарната държава да укроти устрема на българския народ към демокрация.

От архива на Петър Маринов

От архива на Петър МариновНЕУГАСВАЩАТА РОДОВА ПАМЕТ
(публикувано във в. Родопско слово, брой 1 (112), юни 2003 г.)
Ходът на културната революция сред Българите мохамедани в последно време навлиза в своя разгар. Последен етап от нея е усвояване от Българите мохамедани на Български народностни имена. С това се завършва възраждането на тая част от Българския народ, започнало преди две-три десетилетия и извършващо се днес с едно закъснение повече от сто години след общото Българско възраждане.
В тоя процес особено важно е, когато се намират документи, които подпомагат това полезно народностно движение. В момента имаме налице едно извлечение от "Избирателните списъци от Чепинско" от 1905 г., в които са вписани имената на българи мохамедани с български презимена, останали от преди помохамеданчването, пазени и унаследявани от поколения деца и внуци повече от двеста години. Те са оцелели до Освобождението в 1878 г., а и след това, дори до наше време. Имената и презимената в тия списъци са следните:
с. Корово (Драгиново)
Али Радков, Асан Белчов, Ибрам Дуков, Исеин Дочев, Молла Али Дочев, Мустафа Манушов, Осман Вранчов, Якуб Шарков
с. Лъжане
Абди М. Кандов, Асан Гунев, Махмуд Юс. Чепов, Али Ибр. Бачов, Амди Чауш Ридов, Мехмед Али Чернев, Али Тилинов, Ахмед Пурев, Мехмед Власаклиев, Али Хубов, Ахмед Гърцев, Мехмед Марча Дедков, Али Тунев, Ахмед Донето, Мехмед Медаров, Али Кереров, Асан Кантов, Мустафа Кондев, Али Двачков, Ахтен Лалков Амуров, Мехмед Менов, Али Сечков, Ахмед Льольов, Мехмед Мерадинов, Али Дабев, Исмаил И. Казаков, Мехмед Писков, Али Гегов, Исмаил Ас. Таликов, Мехмед Йонов, Али Гърков, Исмаил Юс. Бечев, Мустафа Тренчов, Али М. Бандюв, Ибрам Каменов, Мехмед Фърдюв, Али Купенов, Исмаил Таров, Мехмед Юс. Беров, Ахмед Кръмчев, Ибрям Мех. Дидров, Мехмед Баш. Роза, Ахмед Короков, Ибрям Рапкин, Мехмед Мех. Гомов, Ибраим Краюв, Исмаил М. Гегов, Юсуф Баюв, Ибраим Алендаров, Исмаил М. Дурев, Юсуф Ав. Саранча, Исен Потурнаков, Мехмед Охоров, Исеин Мръцев, Мехмед Гъцев, Мехмед Крантов, Мехмед Иб. Шолев, Мустафа Гечов, Мустафа Кадюв
с. Баня (Чепино)
Ахмед Пехливан Шипев, Ахмед Малков, Али Кенов Вранчев, Ахмед Осм. Тулчев, Абди Манчев, Алиш Ал. Браюв, Ахмед Ис. Потнин, Абди Мех. Арагов, Алиш Соленков, Асан Ас. Пулев, Асан Мах. Беров, Али Ар. Инжиля, Али Юс. Чернюв, Али Цикалов, Ахмед Ем. Джуров, Асан Ас. Джонов, Асан Цонев, Асан Финов
с. Дорково
Ахмед М. Тунев, Ахмед Данюв, Асан Матеев, Асан М. Миров
с. Костандово
Али Щ. Кръстев, Али Гулев, Али Юс. Милев, Ахмед Ас. Цанков, Ахмед Ас. Милчев, Ахмед Вижнев, Байрам Петаков, Исмаил Галенов, Мустафа Мундюв, Ибрам Геров
Това извлечение от избирателните списъци е направено през 1905 г. от В. Дечев, тогава чиновник там, дадено в сп. "Родопски напредък" IV г., кн. III, май/юни 1906 г., стр. 139-140.
Когато става дума днес за "въстановяване" Българските народностни имена у Българите мохамедани, повече от полезно е да се има впредвид горният списък. Презимената, както се вижда, са Български и те говорят сами за себе си, следователно с промяната сега на личните имена на тия фамилии не веднъж се свършва цялата работа и се разрешава целият въпрос за народностната принадлежност на тия наши сънародници. Разрешава се главно мъчнотията, породена у мнозина Българи мохамедани, които се питат с недоумение: "ще си сменя своето име, но какво да правя с презимето?", т. е. на бащата, дядото и пр.
По отношение народностното им съзнание надали би се намерил един Българин мохамеданин, който да не знае, че някога дядо му е бил Българин християнин, но е помохамеданчен и пр. В свои среди, в домашна интимна обстановка това се предава от род в род и това знаят всички. Това е тяхната жива устна история и не би се намерил нито един, който би спорил върху това. Като така, усилията ни да доказваме (ние, Българите) по конференции и доклади "техният исторически Български произход" е все едно да разбиваме отворена врата. Затова Българите мохамедани, като виждат това, не вземат особено живо участие и в повечето случаи следят отстрани тия наши тъй да се каже безспорни усилия.
БЕДАТА Е ДРУГАДЕ. БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ МИСЛЯТ, ЧЕ С ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО СА ПРОМЕНИЛИ И НАРОДНОСТТА СИ. ЕТО ТОВА Е ЗАБЛУДАТА, С КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВЯМЕ.
А това ще стане като наред с имената им ги запознаваме с исторически и географски факти и посочваме, че в един народ може да има много вяри и от една вяра - много народности. В Босна има бошняци мохамедани, бошняци католици и бошняци православни, но всички са бошняци; в Албания има албанци мохамедани, албанци католици и албанци православни, но все са албанци; в Сирия има сирийци християни и сирийци мохамедани; в Индия има индийци браманисти, индийци будисти, индийци пирсисти, индийци мохамедани, индийци християни и пр. и всички са индийци; в Египет има араби християни, араби мохамедани и пр.; дори и в днешна Турция не всички турци са мохамедани, а има турци мохамедани, турци протестанти, турци християни със своите епископи и др. Така и у нас както има Българи православни, така има и Българи католици, Българи протестанти, Българи атеисти, има и Българи мохамедани. В нашата страна изповеданието на религията е съвсем свободно и узаконено от Конституцията.
Следователно е нужно да се дават на Българите мохамедани обективни знания и разбирания по тези въпроси, т. е. знания по историята и географията на разните народи, на нашите съседни, близки и далечни страни. Едновременно с икономиката да се дават подчертано - специално за Българите мохамедани знания и осведомления за народностния и религиозния състав на разните страни в света. Народността не се определя от вярата, която се изповядва, а от езика, кръвта и общия бит на дадено население. Кой каквато вяра иска може да си изповядва, но народността се определя по други показатели. Вярата е като дреха - може да се променя и заменя стара с нова, но народността - не. Столетия и хилядолетия тя си остава една и съща. Тъй е било в миналото, тъй е сега, тъй ще бъде и в бъдеще.
А всичкото това умствено просветление сред Българите мохамедани ще направи просветата, като особен превес трябва да се даде на самоинициативата сред тях. Прогресивната, самоосъзната младеж трябва да се поощрява и включва в провеждането на тая дейност. Държавата и обществеността само да ги подпомага и насочва топло, сърдечно и братски.
Бъдещето е на младежта! Учителите Българи мохамедани и другата интелигенция от тях имат да играят първостепенна роля в това отношение.






брой 297
БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК
25/09/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив
КОМЕНТАР НА ВОЛЕН СИДЕРОВ „АТАКА" ТВ СКАТ, 19.20 Ч
за печат изпрати на приятел
ИслЯмските фундаменталисти отново се изгавриха с българияУправляващите у нас пак запазиха срамно мълчание
Димитър В. Аврамов
В един от бастионите на сепаратистката партия ДПС (и на турската горска мафия) - Велинград, наскоро бе създаден т.нар. Мюсюлмански съюз. Разбира се - конспиративно, с присъщата за ислямските лидери у нас склонност да надяват на антибългарските си и антихристиянски щения благоприлични одежди.Сборището се състояло във велинградския хотел "Абир", чиито сирийски собственици не са се потрудили дори да запазят предишното му българско име - "Здравец". Хотелът отдавна се е превърнал в приют за тайни сбирки между мюфтии, имами и депесарски вождове.
По правило - и с участието на скандално известният и обгрижван от Доган бивш кмет, а сега депутат с отнет имунитет Фидел Беев.Собствениците на "Абир" разсмяха публиката, че уж не знаели за тайната завера. Същата басня повториха и някои местни лидери на ДПС, макар и децата във Велинград да знаят, че тук нищо не става без благословията на Доган и антуражът му. Включително и разиграването на корупционни схеми от неговия обръч фирми и безмилостното изсичане на горите в района в полза на турската икономика пред благосклонния поглед на управляващият ни слугинаж, начело с Георги Първанов. Прочее, създаването на новото антибългарско отроче - Мюсюлмански съюз, навярно е своеобразен подарък за предизборната кампания на президента. Славната компания в хотела е удостоена с високото присъствие на две персони, които заслужават специално внимание. Едната е Ариф Абдуллах, шеф на т.нар. Обединение за ислямско развитие и култура (ОИРК), регистрирано в Смолян. Йордански възпитаник (меката на фундаментализма), който неотдавна направи опит да взриви традициите в светското училище на все още християнската ни държава, слагайки забрадки върху главите на няколко ученички. После постави полумесеца върху фланелките на спонсориран от ОИРК футболен клуб. И разбира се, ловко избяга отговорът на въпроса откъде идват парите му. Пак оттам: от фундаменталистки (включително - турски) фондации, които стоят зад строителния бум на джамии в половин България.В нормалните страни прокуратурата щеше да се самосезира и да вземе съответните мерки, но не и у нас. Нали разбирате - политическата целесъобразност и хайде да не разваляме комфорта на управляващата българо-турска олигархия.Преди време в. "Атака" публикува част от тайна проповед на Ариф Абдуллах във Велинградско, просмукана от религиозен расизъм и прозрачни внушения за промяна на политическия и религиозния модел у нас. Прокуратурата отново зарови главата си в пясъка. Ето откъс от това съчинение, ако "случайно" политици и магистрати са го пропуснали: "Нужна ни е промяна. Трябва да търсим изход. Така, както Германия след две войни каза, че е най-висшата нация и всички германци повярваха; така, както Израел от унищожена държава я има днес, защото хората там казаха: трябва ни територия, на която до живеем; Така ние трябва да повярваме, че ни е нужна промяна, на нас - мюсюлманите ... Промяната не касае само индивида, промяната трябва да дойде в цялото общество. Аллах ще (ни) изпрати водител, ние призоваваме Създателя, Господаря на земята ... Пратеникът (Мохамед - б.а. Д.А.) изгони цяла общност от Медина, защото тези хора решиха, че могат да се подиграват с достойнството на една жена ... Евреи й вързаха кърпата, когато тя се изправя кърпата пада. Присъстващ мюсюлманин се възмути и уби евреина и така бяха изгонени евреите от Медина... Какво значи това да не ти дават да носиш забрадка?... Човек трябва да се гордее, че е мюсюлманин, имаме нужда от лидер. Антон Дончев написа във "Време разделно", че вие всички сте насилствено направени мюсюлмани. Това правилно ли е? ... Хората, които са живеели на българските земи много преди идването на Аспарух са били мюсюлмани. Трябва да имаме самочувствие и да стигнем до там (до където) заслужаваме. Нашите братя от турски произход имат самочувствие и ще кажат: "Запазили сме езика. Нека Аллах ни направи силни, обединени"... Тези полуграмотни проповеди се правят на десетки явни и тайни събрания не само сред българо-мохамеданите във Велинградско. Те стават и с благословията на друга важна персона, участвала в съзаклятието в хотел "Абир" - бившият районен мюфтия в София Али Хайредин. Той е избран и за председател на въпросния Мюсюлмански съюз. Хайредин е фундаменталист, чиито връзки с радикални ислямистки фондации са добре известни на специалистите. Между тях са "Тайба", "Ал Вакъф ал Ислями", "Иршад" - прикритие на терористичната организация "Мюсюлмански братя"
която отдавна шета безнаказано по нашите земи. В тази компания са и турските фундаменталистки фондации "Тарик нур" и "Тарик Сюлеймание" - забранени дори от властите в Анкара. Али Хайредин е вербуван от радикалните ислямисти още преди години в Кьолн, Германия. По-късно установява връзки с тях и в Египет. Това става с посредничеството на бившият главен мюфтия - Фикри Сали, също заклет привърженик на "Мюсюлмански братя". Хайредин публично защити преди време експулсираният от нашата страна йорданец - Ахмед Муса, свързан с радикални ислямистки организации. Включително и с "Държавата е Халифат", разпростряла пипалата си в Южна България.След 1997 г., когато Али Хайредин става софийски районен мюфтия, неговото усърдие в полза на Аллаха става неудържимо. Освен в масовото изграждане на джамии с фундаменталистки пари, той хвърля усилия, за да промени традиционни за мюсюлманите у нас обреди. Разбира се, под диктовката на йорданските, саудитските и турските си покровители, не без закрилата и на ДПС. Забранявал на жените да стъпват в гробищата, не позволявал мевлидите (помените), опрощаването на греховете. Намесвал се дори в стила на молитвите - естествено в полза на радикалния ислям.Не е изненада, че именно във Велинград създадоха поредния антихристиянски съюз. На няколко километра е село Драгиново, родно място на сегашния главен мюфтия - Мустафа Хаджъ, също незавършил йордански възпитаник и поклонник на фундаментализма. И той застава в защита на изгонения от нас представител на "Мюсюлмански братя" - Ахмед Муса. Според запознати, вербовката на Хаджъ от фундаменталистите става в началото на 90-те години. А по-късно той участва и в тайни сбирки на терористичната организация - например в Нареченски бани, заедно с новоизлюпения лидер на Мюсюлманския съюз - Али Хайредин.В. "Атака" разполага с предостатъчно факти и документи - не само за този далеч не безобиден случай за ислямската експанзия у нас. В състояние сме да предоставим твърде "любопитно" четиво на злополучното ни правителство, на неговия архитект - Георги Първанов и на специалните служби - ако имат бели петна в информацията. Въпросът е: дали и сега прокуратурата ще замълчи. Както години наред мълчеше за сепаратистката и шпионска дейност на Доган и "славната" кохорта около него.

Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес

Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес Христо Христов (ред.), Георги Янков (съст.)
Глава IV. Ислямизираното българско население в условията на капиталистическа България
3. Политиката на България спрямо ислямизираните българи и прояви на включването им в обществено-политическия живот на страната
Наред с тенденциите към обособяване на българите с мюсюлманско вероизповедание през разглеждания период (1878—1944 г.) съществувала и противоположна тенденция — към включването им в обществено-политическия живот на България.
Премахването на османската политическа власт и оставането на ислямизираните българи в пределите на въстановената българска държава само по себе си ги откъсвало от непосредственото влияние на Турция. В резултат на общите условия на живот в рамките на възстановената българска държава се създали нови благоприятни предпоставки за общуването им с останалото българско население и включването им в различни сфери на обществено-политическия живот. Отношенията между християни и мюсюлмани били лоялни, в България през следосвобожденския период не е имало антиислямски погроми. Това е много показателно за една страна, живяла близо 500 години под османско владичество, по времето на което ислямът и
55
ислямската църква били използувани за разпалване на фанатизъм и нетърпимост, за извършване на насилия спрямо покорените християни. Отношението на българския народ към ислямизираното население се характеризира с отсъствие на религиозна ненавист и на нетърпимост.
Независимо от тежките страдания и жертви, дадени през годините на османското владичество, при разработването на Устройствения закон (Конституцията на Княжество България) всички граждани независимо от религиозното им вероизповедание и имущественото им състояние получили равни граждански и политически права.
Мюсюлманите в България били избирани за народни представители, кметове и общински съветници, назначавани за околийски управители. Държавата им отпускала помощи за построяване и поправяне на молитвени домове и др. Всичко това естествено ги приобщавало към обществено-политическия живот в страната. Тенденцията към приобщаване намерила най-различни изяви.
Една от първите изяви на тази тенденция непосредствено след Освобождението (1878 г.) било участието на мюсюлмани в укрепването на новите органи на държавно управление в Княжество България. Това особено се вижда от участието на мохамедани в ликвидирането на разбойничеството, което се ширело в Североизточна България през първата половина на 80-те години на XIX в. Османското правителство изпращало там свои агенти, които възбуждали местното ислямизирано население за борба против новоустановяваната българска власт. Както съобщава с телеграма от 6 март 1880 г. управителят на гр. Силистра Ж. Маринов до правителството, „главатарите разбойници се пращат от Цариград”. По този начин разбойничеството в източните райони придобило политически характер и било насочено към дестабилизиране на българската държава.
В борбата против разбойничеството властта разчитала на помощта на местното население, в това число и на мюсюлманите. В много източни околии полицейските началници или техните помощници изповядвали исляма. Някои мюсюлмани служели като конни жандарми. За дейно участие в борбата против разбойничеството много мохамедани били официално наградени от правителството. За това свидетелствуват приведените по-долу примери, извлечени от укази, публикувани в „Държавен вестник”:
С Указ № 811 от 22 октомври 1880 г. бил награден със 100 франка кметът Юсеин Пехливанов от с. Горни Чобан кьой. Кесаревска околия, тъй като обезвредил разбойника Карамама Батинцал`ъ.
С указ № 529 от 21 юни 1881 г. били отпуснати 120 лв. на конния жандарм от Шуменско окръжие Мустафа Мехмедов за закупуване na нов кон вместо убития по време на борба с разбойниците.
С Указ № 1052 от 19 декември 1881 г. била отпусната инвалидна пенсия на бившия жандарм Кадир Абдулов, ранен при смазване на разбойничеството в източната част на Княжеството.
С Указ № 201 от 13 март 1882 г. с парична сума от по 50 лв. били
56
наградени Махмуд Исмаилов от с. Калище, Пангал Хасан, Ахмед Кадър Хаджиоглу и кметът на с. Длъжка поляна, Разградска област, които участвували в издирването и унищожението при 4-часова престрелка на шайката на известния разбойник Феттаоглу.
С Указ № 63 от 31 януари 1883 г. с парична сума от 50 лв. бил награден селският кехая Юсуф Юмеров от с. Добротица, Разградска област, обезвредил разбойника Осман Халилов. Помощ в разкриване на двама разбойници оказал и жителят от същото село Мустафа Еминов.
На 17 февруари 1883 г. в „Държавен вестник” е публикувано съобщение за награждаване с бронзови медали „за заслуга” за участие в борбата против разбойничеството на: Халил Мехмедов, кмет на с. Калино, Варненска област; Али Коджабаш Ибрахимов и Шабан Низам Алиев от с. Марчино, Разградска област.
Със заповед № 445 от 21 май 1888 г. на министъра на вътрешните работи за убиване на разбойника Реджеб Пехливан Ибрямов и залавяне на разбойниците Мехмед Джеферов и Осман Ахмед Манафов били наградени с по 50 лв. потераджиите от с. Менгишево, Разградска област, Хюсеин Молла Хюсеинов, Мехмед Молла Хюсеинов, Муса X. Халилов, Даут X. Мехмедов и Данат Исмаилов; със 75 лв. кметският наместник Дъзман Мехмед Османов и с по 50 лв. Дели Мустафа Буюлуоглу, Кула Сюлюман Ибриямов, Авджи Мехмед Османов, Кючук Ахмед Исмаилов, Осман Садъков, Халил Узунов Хасанов, Топчи Мехмед Исмаилов и Авджи Ибрям Мехмедов — всички от с. Църквица, Варненска област [21].
Подобни примери за индивидуално и колективно участие в борбата против разбойничеството има много. В тази борба с разбойниците мюсюлманите действували съвместно с останалото българско население за стабилизиране на властта в общата им родина България, за укрепване на българската държава.
Друга ярка изява за привързаността на мюсюлманите към България било участието им във всенародната борба на българския народ против агресията на Сърбия през 1885 г. Българи мюсюлмани се включили активно както в редовната българска армия, така и в доброволческите отряди [22]. За това свидетелствува например Заповед № 100 от 3 април 1886 г. на военния министър, с която се награждава с бронзов медал „за заслуга” Сюлейман Джевизоглу — „за участие с четата си в последната война”.
За широкото участие на българи мюсюлмани в защитата на отечеството — България, говорят и данните за отпускане на инвалидни пенсии. Такива пенсии получили например: капитан Хакъ Исмаилов от гр. Пловдив; фелдфебел Хаджи Гаваз от гр. Пловдив; Сюлейман Турабиев, мл. унтерофицер, от с. Крумово (към с. Пясъчник), Варненска област; Мехмед Райх, боцман, от гр. Русе; Хюсеин Абдиев, редник, от с. Водолей, Ловешка област; Сюлейман Мехмедов, редник, от с. Муртагоново, Разградска област; Мустафа Хасанов, редник, от гр. Севлиево; Юсмен Салиев, редник, от гр. Никопол; Халил Мехме-
57
дов, редник, от с. Звенимир, Разградска област, Ибрахим Караманов, редник, от гр. Видин; Неби Мемишев Набиев, редник, от гр. Силистра; Хасан Ахм. Алендаров, редник, от с. Драгиново, Пловдивска област; Вели Реджебов, редник, от с. Голямо Ново, Разградска област, и др. [23]
Мнозина българи мюсюлмани оказали материална помощ на българското правителство по време на войната. Например със сребърен медал „за заслуга” е награден кметът на махалата „Ени Ходжа” в гр. Пловдив Мехмед Шерифов „за неговите неуморни старания по събирането помощи за войската през последната Сръбско-българска война” [24].
Мнозина българи мюсюлмани взели участие и в следващите войни на българския народ за национално обединение. Имената на много от загиналите българи мохамедани в тези войни са изписани върху войнишките паметници наред с имената на техните братя българи християни и имената на български граждани от други вероизповедания или атеисти. Тези паметници са символ на единството на българския народ в отстояването на общите национални интереси независимо от религиозните различия.
Много и най-различни били формите и начините, чрез които мюсюлманите се включвали в обществено-политическия живот на страната. Една от тези форми било дарителството. Тук ще посочим само някои примери.
През 1881 г. мохамеданинът Папа Халил от с. Дъскот, Ловешка област, дал 1000 гроша за закупуване на място за църковен двор, а Кьор Ибриям от същото село предоставил камъни за строеж на църква.
През 1892 г. Солак Мустафа от гр. Хасково подарил на местната църква „Св. Богородица” една гора от 70 уврата.
Не били редки случаите, когато мюсюлмани подарявали икони на църкви. Така през 1881 г. Ехя Мустафов от с. Рудина подарил на параклиса „Св. Иван Рилски” в Хасково иконата „Взятие Илиево”. Такава икона подарил на църквата от с. Беглеж, Ловешка област, един мюсюлманин, като заявил, че такава била поръката на баба му, която била християнка и след това ислямизирана.
Осман Рюстемов Мачинлията от гр. Исперих дал значителни средства за построяване на църква в града, подарил й и камбана, на която бил излят надпис с неговото име [25].
Подобни примери има много. Те по категоричен начин показват стремежа на мюсюлманите за включване в живота на страната, изявата на тяхното българско патриотично чувство.
Включването на българите мюсюлмани в обществено-политическия живот на страната и тяхното приобщаване към българската нация можели да вземат далеч по-големи мащаби, ако през разглеждания период е била изработена и провеждана последователна и далновидна национална политика в тази насока. Вниманието на младата българска държава в националната политика обаче било насочено преди всичко към преодоляване последствията от несправедливия
58
Берлински договор, който разпокъсал Санстефанска България, към освобождаването на поробеното българско население в Македония и Тракия и неговото национално обединяване с България. Въпросът за приобщаването на българското по своя произход и принадлежност местно мюсюлманско население бил подценяван. Оказали влияние и наследените от османското владичество социалнопсихологически наслоения и стереотипи в отношенията между християни и мюсюлмани. В общественото мнение не било изживяно напълно отъждествяването на българското с християнското и мюсюлманското с турското. Православната църква, която била официална в българската държава, смятала за истински българи само православните българи. На основата на такива признаци като наследената ислямска религиозност и знанието в някаква степен на тюркски говори една част от ислямизираните българи били смятани за „турци”, без в действителност те да имали такава етническа принадлежност.
През целия период на капиталистическото развитие на България било направено твърде малко от управляващата буржоазия за премахване на мизерията, невежеството и неграмотността на българите мюсюлмани (преобладаващата част от тях били неграмотни), за тяхното освобождаване от религиозния фанатизъм и битовия консерватизъм. Децата на ислямизираните българи, както вече беше посочено, се обучавали главно в ислямски училища, в които се насаждал турският език и от които те излизали полуграмотни. Сам по себе си фактът на съществуването на специални мюсюлмански училища ги обособявал и отчуждавал от останалото българско население. Буржоазните правителства, с малки изключения, не само не ограничили и не спрели изселванията в Турция, но в редица случаи и съдействували за тях, въпреки че било ясно провокирането им от турска страна с антибългарски цели за поддържане на напрежение в България и непрекъснато раздвояване съзнанието на ислямазираните българи. Едва през 1934 г., когато дошло на власт правителството (на политическия кръг „Звено”, били предприети мерки, които създали по-благоприятни условия за приобщаването на българо-мюсюлманското население към българската нация. Ограничило се влиянието на протурските националистически среди върху мохамеданските училища и се разширило изучаването на българския език в тях. Разпуснати били пантюркистките националистически организации. Спряно било изселването в Турция на мюсюлманско население, което говори само български език. През 1935 г. се разширил достъпът на млади българи мюсюлмани в редовете на българската войска. Започнало и се извършило масово заменяне на наложените от османския завоевател турски имена на градове и села с български имена.
В политическия живот на страната българите мюсюлмани не били представяни от самостоятелна политическа партия. Този факт говори, че те от национална гледна точка не се делели от останалото българско население. Те симпатизирали, членували и гласували по време на избори за съществуващите партии в страната.
Българските буржоазни партии отделяли специално внимание на
59
изповядващото исляма население по време на предизборните борби. Различните партии се стремели да получат гласовете на мюсюлманите, като правели отстъпки, водещи към обособяването и затварянето им. Сред българите мюсюлмани имало едри земевладелци от Североизточна България и Бургаско, търговци на тютюн в Родопите и Западна Тракия, фабриканти, рентиери, притежатели на мелници, маслобойни, дараци и др., чието съдействие търсели партиите на буржоазията. Именно из тези среди били подбирани и издигани кандидати за народни представители. Разполагайки с икономическа мощ и поддръжката на едробуржоазните партии, мюсюлманската върхушка се стремяла да държи в състояние на обособеност масите на ислямизираното население.
Значително влияние върху българо-мюсюлманското население, особено в началото на 20-те години на XX в., имал Българският земеделски народен съюз.
БРСДП, която още от своето начало се обявила за класова марксистка партия на работническата класа, насочила своето внимание главно към тютюноработниците мюсюлмани в Пловдив, Хасково, Кърджали и някои други градове. От 1910 г. тя отпечатвала специално издание на в. „Тютюноработник” за водене на пропаганда сред работниците, потомци на ислямизирани българи. Партията разширила влиянието си сред трудещите се мюсюлмани в началото на 20-те години на XX в. През 1920 г. Централният комитет взел решение за създаване на просветителски групи (секции) за водене на идеологическата и масовополитическата работа сред бедните слоеве на мюсюлманското население. Тези просветни групи се създавали към местните партийни организации и се намирали под тяхно ръководство. На Втората конференция на просветните групи през 1922 г. бил приет „Позив към работниците, занаятчиите, бедните и средните селяни мюсюлмани в България”, в който се призовава: „Да бъдем кръвни братя на българските другари в борбата за комунизъм, който ще донесе свобода на всички ни, и в един глас да се провикнем: Долу учителите и ходжите, които се мъчат да насаждат вражда в нашите училища и джамии.”
По време на Септемврийското въстание през 1923 г. на отделни места се включват и потомци на ислямизираните българи. Например в гр. Фердинанд (Михайловград) Мехмед Бобишев е старши на обоз от 45 каруци на революционната армия, в боевете за превземане на ломските казарми вземат участие Чемен Ибрахимов, рибар от Лом, и Ахмед Онбашиев, пристанищен работник. В сраженията на страната на въстаниците загиват Исмаил Бекиров и Тефик Исмаилов от гр. Фердинанд и др.
Отношението на партията на българските революционери марксисти към трудещите се мюсюлмани през 30-те години е формулирано в брошурата „Народният фронт, или за какво се бори работническата партия” (август 1936 г.). В нея се посочва, че само едно народно-фронтовско правителство е в състояние да създаде на това население еднакви политически, стопански и културни условия с останалата част
60
на българския народ и с това да се спре засилената националистическа изселническа политика на реакционните сили спрямо тия трудолюбиви и свободолюбиви български граждани.
В борбата против фашизма и капитализма загиват редица комунисти и ремсисти, произлизащи от средата на потомците на ислямизираните българи.
Един от тях е Адил Дервишев (Москов), който изградил партийна група от 18 души, включила се в борбите на плевенския пролетариат. През 1933 г. е избран за член на окръжния комитет на партията. През март 1944 г. е арестуван и един месец след това е убит.
Един от ръководителите на младежката комунистическа организация в Севлиево е Ахмед Татаров (Благой). По време на въоръжената борба срещу фашизма 1941—1944 г. той минава в нелегалност и се включва в партизанското движение. През 1943 г. като партизанин в престрелка е заловен, а по-късно осъден на смърт и обесен в затвора в Русе.
Друг участник в партизанското движение е Хюсеин Мутков от село Горско Сливово. Той загива като партизанин през 1943 г. в бой с фашистката жандармерия.
Любимец на младежта в Нови Пазар е бил нелегалният деец и партизанин Зия Моллов. Ятак на Търговищкия отряд „Михаил Петров” през ония години е Сали Курдов от гр. Лозница, Разградска област. Помагачи на нелегалните и партизаните са и редица жени от Шуменско, между които Кямиле Хафьзова, Елфиде Сюлейманова и др.
В Десета оперативна зона, Бургаско, българи мюсюлмани оказват подкрепа на партизанския отряд „Народен юмрук”. Така например Халил Мустафов от с. Топчийско през пролетта на 1944 г. укрива в своята плевня 57 партизани от отряда. Край село Добра поляна са убити Мехмед Четов и Мехмед Токалов от с. Мрежичко, Мехмед Махмудов от с. Топчийско, Али Алиев от с. Маимчево и др.
Като ятаци на партизаните в Ловешкия край загиват ремсистите Ахмед Карахасанов, Мехмед Моллахасанов, Юсеин Юсеинов със синовете си Ибрахим и Мехмед — всички от Горско Сливово.
Помагачи на интернирани, нелегални ятаци и партизани в борбата против фашизма и капитализма били българи мюсюлмани и от Родопския край [26].
Приведените примери показват, че българи мюсюлмани вземат участие в политическия живот и борби на страната, без да се делят от останалото българско население. С това те се проявяват като борци за прогресивното развитие на България.
Тенденцията на приобщаване на българите мюсюлмани към българската нация през периода 1878—1944 г. намерила особено силен израз в проявите на българско национално осъзнаване сред тази част от нашия народ.
[Previous] [Next] [Back to Index]
21. Петров, II. Участие на мохамедани в борбата против разбойничеството. Укази и заповеди (1879—1900 г.). — Военноисторически сборник, 1989, кн. 2 (под печат).
22. В защита на Отечеството. Българи мохамедани участници в Сръбско-българската война (1885 г.). — „Нова Светлина”, бр. 56 от 12.V.1988 г.; бр. 57 от 17.V.1988 г.; бр. 118 от 4.Х.1988 г. и бр. 120 от 8.Х.1988 г.
23. Пак там.
24. Пак там.
25. Документите и материалите за дарителството са издирени и подготвени за печат от проф. П. Петров (предстоящо издание).
26. За участието на българи мюсюлмани в антифашистката борба вж. Загоров, О. Единението. С., 1981, с. 146—160, и литературата, която е

Методий Драгинов

Методий Драгинов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Методий Драгиновбългарски духовник
Роден:
17 векКорова, днес България
Починал:
18 век
Методий Драгинов от село Корова (днес кръстено на него Драгиново) е предполагаем български свещеник, живял през 17 - 18 век.
За Драгинов не са известни никакви биографични данни. Написал е летописна бележка относно потурчването на българското християнско население в Родопите. Много автори смятат летописната бележка за възрожденски фалшификат и съответно оспорват съществуването на историческата личност Методий Драгинов. Текстът на бележката е публикуван от Стефан Захариев през 1870 година. Захариев твърди, че бележката на Методий Драгинов му била предадена от "покойний поп Илия старец на 96 год." В случая изглежда по-скоро става дума за дългогодишния свещеник на Батак поп Илия Янков - бащата Георги Бусилин, а не - както често се твърди - за свещеника на с. Каменица поп Илия (прадядо на Вела Пеева).

Литература [редактиране]
Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов, Старобългарска литература, 16 (1984), 56-79.
Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?, Исторически преглед, 1993, № 2, 146-157.
Николов, А. Предистория, основаване и население (на Батак), в: История на Батак. София, 1995, 12-69, 288-309.
Кил, М. Разпространние на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и миграция, в: Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. Р. Градева, С. Иванова. София, 1998, 56-126.
Грозданова, Е., Андреев, С. За и против хрониката н поп Методи Драгинов - без пристрастия и предубеденост, Rhodopica, 2002, № 1-2, 465-479.
Извори за миналото на Чепинско. Съст. и ред. С. Кендерова. Пазарджик, 2006.

Бианка Велинград ЕООД - Драгиново


Кратък фирмен профил
Бианка Велинград ЕООД - Драгиново
Информационната система за българските предприятия (BEIS) може да се ползва
безплатен ограничен достъп след регистрация
пълен достъп до информацията по абонамент
Безплатен ограничен достъп
Чрез регистрация (каре долу ляво) можете да получите ограничен достъп до рейтингите на BEIS, и базова информация за фирмите:
град
отрасъл
предмет на дeйност
капитал по регистрация
притежавани лицензи и сертификати
последни и предстоящи общи събрания
Пълен достъп до информацията
Абонатите получават пълен платен достъп до Информационната система за българските предприятия (BEIS), като за всяка фирма са достъпни данни за
управители и участието им в други дружества
акционери
съучастия
финансови данни (баланс и отчет за приходи и разходи)
финансови показатели
преглед на пресата
Запознайте се с условията за абонамент.
За да се ориентирате в структурата на всяка справка можете да прегледате профайла със свободен достъп!
Амос-Спорт ЕАД - Драгиново
Област: ПазарджикДейност: Поддържане и експлоатация на спортни обекти и съоръженияСъдържание на фирмения профайл
Представянето на фирмата съдържа:
наименование;
седалище, адрес, телефон/факс, e-mail и WEB-адрес;
отрасъл и предмет на дейност;
булстат и данъчен номер;
капитал и номинал;
борсов код (за регистрираните на БФБ-София);
общи събрания;
управители и участия на управителите в други дружества;
акционери и съучастия;
финансови данни (баланси и отчети за приходи и разходи) и финансови показатели;
пазарен дял

Благодарности за полицаите и пожарникарите, участвали в ...



Благодарности за полицаите и пожарникарите, участвали в спасението на ДрагиновоПубликувано понеделник, юли 11 @ 12:00:29 UTC от PA media Директорът на РДВР Пазарджик полк. Жоро Стоицев изказва своите благодарности на служителите от РС ПАБ – Пазарджик и Велинград и РПУ-Велинград, участвали активно в спасителните операции при наводнението на Велинград и с. Драгиново. До 22 часа в петък са подадени сигнали за наводнени 54 къщи в курортния град и няколко сгради на институции, а 4-метрова вълна връхлетя близкото село Драгиново, при което загина 70-годишният Мустафа Маджиров. Неговият син е спасен на следващата сутрин около 10.30 часа, след като е открит от служителите на МВР.Освен целия състав на РПУ и РС ПАБ-Велинград в борбата с водната стихия са участвали и изпратените допълнително 4 противопожарни екипа. На мястото на бедствието незабвно се е отзовал и.д. кмета на Велинград Атанас водев, а през целия ден в събота там е бил областният управител Иван Димитров, към тях се е присъединил и народният представител от НДСВ Валентин Милтенов..

Водата в село Драгиново е опасна за пиене

Водата в Драгиново е негодна за пиене, показват направените проби във велинградското село преди седмица. До второ нареждане във велинградското село Драгиново се забранява употребата на питейна вода. Направените проби показват драстични отклонения от микробиологичните стандарти. Забранява се и използването на питейна вода в обществените заведения и в цеховете за производство на хранителни продукти. Лабораторните резултати показват драстично отклонение от микробиологичните стандарти. До второ нареждане се забранява употребата на питейна вода. Вече са извършени ремонт на повредения водопровод и инспекция на водата. Взети са нови проби и резултатите ще са известни до седмица. Спира се дейността на кухненските блокове в местните детски градини и цеховете за производство на закуски и напитки. Преди седмица 4-метрова вълна заля Драгиново, инцидентът взе и човешка жертва. Правителствената комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи отпусна 180 000 лева от поисканите 2 800 000 лева за отстраняване на щетите от природното бедствие. Информацията е предоставена от радио Пловдив.


Воден стълб помля Драгиново и взе човешка жертва
Незапомнен от десетилетия порой удави Велинград и Драгиново около 16 часа на 8 юли. Стихията вилня близо час и ако беше продължила, пораженията щяха да бъдат още по-страшни. В Лъджене и Каменица валя силен дъжд и градушка, в Чепино пороят бе по-слаб, а Драгиново бе буквално помляно от воден стълб с широчина 80 метра и височина 4 метра, който разруши улици, наводни близо 200 къщи, отнесе покъщнина и плевни, нанесе огромни щети на животните и реколтата и взе човешка жертва - около 10 часа сутринта на 9 юли затрупан под дървета и кални маси бе открит 70-годишният Мустафа Алиш Маджиров. Предишния ден той бе издирван заедно със сина му, който се намери жив и здрав. В дерето, където и минал водният стълб, останаха смачкани коли, преобърнати камиони, огромна отломка от бетонова стена. Пострадалите хора плачеха, възрастните си спомняха, че подобен ужас са преживели преди много години, когато са били деца.Според специалисти до бедствие в Драгиново се стигна поради 3 главни причини: там е водосборен район, има лоша инфраструктура и няма канализация. В 1 часа през нощта на 8 юли в общината бе сформиран кризисен щаб заради ситуацията в Драгиново. 20 коли (на общински и частни фирми) се включиха в почисването, 6 екипа на Ообщинска администрация с главния архитект Т. Енев описваха щетите. Врид кметът Атанас Водев координира непрекъснато цялата дейност. На място пристигнаха областните шефове на Гражданска защита Кръстьо Кичов и на БЧК Живко Дишков, който осигури одеала, храна и палатки за пострадалите. По-късно дойдоха областният управител Иван Димитров, депутатът от НДСВ Валентин Милтенов, много общински съветници. За 11 юли следобед бе насрочена извънредна сесия на Общинския съвет, на която да бъде отпусната помощ за семейството и за погребението на загиналия и да се обсъди какви средства общината може да задели от бюджета си за покриване на щетите, които ще надхвърлят стотици левове.Във Велинград на 8 юли бяха наводнени около 300 къщи, главно по поречието на реките “Луковица” и “Еленка”, в “Жаба махала”, на ул. “Юндолска”. Десетки къщи на ул. “Евлоги Георгиев” отново бяха наводнени, въпреки взетите преди години мерки за отводняване на ниската улица. Коритото на река “Луковица” се пълнеше с огромна скорост и хората буквално се молеха дъждът да спре, за да не прелее реката. Критична бе ситуацията на бул. “Хан Аспарух”, където също от години шахтната пред минералната чешма се запушва и улицата се превръща в езеро. Огромни щети водата нанесе в дома на покойния оперен певец Николай Гяуров, а улицата потъна в кални наноси. За минути парк “Вельова баня” се напълни с вода и заприлича по-скоро на “Клептуза”. Водата буквално помиташе всичко по пътя си: на ул. “Тошо Стайков” (към хотел “Двореца”) стихията изрови паветата, които се премятаха във въздуха за ужас на шофьори на джипове и камиони, които не посмяха да минат през тях. На ул. “Киселец” водата подпра цялата настилка и започна да извира от огромните дупки, зейнали в асфалта. В центъра на Велинград сериозно пострада Пощата, чието подземие се наводни, съоръженията се повредиха и за известно време телефонните връзки бяха блокирани. Наводнен бе и архивът на Районния съд, както и част от подземието на общината. Пострадаха много заведения, складове, частни и обществени сгради.Общината, Гражданска защита и Противопожарната служба обединиха усилията си и хвърлиха сили на най-критичните места, работейки денонощно. Врид кметът Атанас Водев лично обиколи местата с най-големи проблеми и обеща общината да закупи помпи за отводняване.Още в събота и неделя започна изчисляването на щетите, за които ще се търсят средства от държавния фонд “Стихийни бедствия”. Проблемът е, че в момента половин наводнена България чака и се надява на пари от този фонд и ще се иска сериозна работа от страна на ръководството на общината, за да се преборим за средства.Темпо

Броиха цялостно бюлетините от Драгиново



Броиха цялостно бюлетините от Драгиново


25 November 2007
Може би за първи път в историята на Административен съд Пазарджик работния ден на магистратите продължи до 21 часа. Причината отново е Велинград и местните избори. От 9 до 24 часа вчера съдя Александър Митрев лично брои бюлетините от местния вот на велинградчани относно общинските съветници. По искане на адвокатите на ССД започна цялостно броене на резултатите от секционните избирателни комисии от с. Драгиново. Искането за пълно преброяване на резултатите от останалите 10 секции от населените места в региона също бе уважено от съдя Митрев. Информация на Радио ЧЛК.

Четириметрова вълна заля село Драгиново


Четириметрова вълна заля село Драгиново
150 къщи пострадаха от невижданата стихия в село ДрагиновоФОТО Авторът
Невиждан от десетилетия потоп удари Велинградско и се изля върху родопското село Драгиново. Стихията връхлетя между 16 и 17 ч в петък и причини смъртта на 56-годишния стопанин Мустафа Алиш. Комисия от общината все още изчислява щетите, каза в неделя кметът на Драгиново Мехмед Алендаров. Равносметката ще бъде предоставена на извънредната сесия на общинарите във Велинград, свикана за днес. Тогава ще се реши как да се помогне на хората и колко средства ще са необходими. Общо 150 къщи в 5-хилядното село са пострадали от невижданата стихия. Всички жилища са залети до 2 метра височина, а по-голямата част от телевизорите, хладилниците и мебелите са повредени. Докато хората ги изкарват навън, се тюхкат и за изпочупените прозорци на първите етажи. "Беше страшно, всички паянтови постройки са отнесени, срутени са и много от бетонните огради", разказаха драгиновци. Улиците са пълни с кал и вода, а на много места има ровове, дълбоки по 1,50 метра. Всичко дойде като изневиделица. Четириметрова вълна тръгна от водосбора при дерето Крощица и отнесе долния квартал, обясни кметът. Трагедия сполетяла баща и син, които по това време били в плевнята и се опитвали да спасят животните. Ударната вълна завлякла цялата постройка и я понесла като лодка, а след това я ударила в оградата на друга къща. Синът Мохамед едва успял да се закачи за бетонна стойка, а по-късно спасителите го изтеглили с въжета. Цяла нощ срещу събота екипите търсили 56-годишния му баща Мустафа Алиш Маджер. Към 11 ч в събота се оказало, че трупът е под огромна купчина отломки встрани от пострадалата плевня. Борислав Петров