петък, 8 февруари 2008 г.


ДПС избра дежурния главен мюфтия Мустафа Хаджи

Балканската демократична лига – нов шанс за българските турци

Омар ХАЛИФ, Диана ЦАНКОВА


Либералната партия ДПС, в чийто редици се вляха християни, евреи и мюсюлмани, избра новия си главен мюфтия на нелегитимен форум. На него делегатите, събирани по кафенета и кръчми от активистите на Ахмед Доган, успяха да гласуват «правилната» кандидатура, но не и да определят бъдещето на мюсюлманската общност у нас. Използвайки властовия си ресурс, ДПС струпа на конференцията гардове от НСО, агенти на НСС и респектиращо количество полицаи. Така партийният лидер демонстрира сила сред събралото се множество, но и издаде големия си страх от конкуренти за влиянието му върху българските турци и религиозната им институция. Призраците на евентуална алтернатива преследваха Сокола и в Хасково, където други мюсюлмани обсъдиха своето бъдеще с партньорите си от Турция.

С челния си опит в избора на духовни лидери, вече реформираната етническа партия ДПС може спокойно да излъчи не само главен мюфтия, но дори

равин и патриарх

на България. Не случайно заместник-председателят Юнал Лютфи поздрави делегатите на мюсюлманската конференция на Фикри Сали с думите: «Събрали сме се да изберем… да изберете главен мюфтия». Очевидно идеята на Ахмед Доган да отвори етническата си партия и за други – неетнически членове - среща откровеното неодобрение на партийната върхушка, която съхрани амбициите си да определя духовния лидер на мюсюлманите.
Вече 15 години сагата с вероизповеданието е затворена в тесния етнически кръг на влиянието на ДПС. Религиозните авторитети, които трябва да защитават паството, са го напуснали, а политическите окупатори продължават да настъпват. Общността е слаба, институциите й са превзети от еднодневки и мюсюлманите се уповават само на Всевишния, защото посредниците на вярата им са изоставили призванието си. Слабостта на техните духовни лидери обаче ги превръща в лесна плячка за опитния играч Ахмед Доган. Преди избори храмовете на Аллах стават политическа арена на амбициите на либералния вожд, въпреки че съдбата на мюсюлманите в духовен и житейски план никога няма да бъде приоритет на ДПС.
Президент, министър-председател и парламентарен шеф изпратиха поздравителни адреси до форума на Ахмед Доган, вместо да отидат на крака, а дипломатическият корпус у нас се ограничи до присъствието на турския посланик Хайдар Берг. Впрочем, участието на дипломата е продиктувано от религиозната му обвързаност с

алианското сектантство

на един от най-ревностните депесари Рамадан Аталай. Затова не е случайно, че невлезлите в залата стотина делегати се скупчиха да протестират именно около колата на посланика. По този начин те припомниха, че турският халифат е престанал да съществува със създаването на държавата на Ататюрк и българските мюсюлмани имат правото сами да определят духовните си лидери и развитието на религиозната си институция.
От осемте предложени за главен мюфтия, четирима изобщо не уважиха форума, а трима по традиция си направиха отвод. «Благодаря на Фикри Сали, защото той показа как постъпват истинските мюсюлмани», каза новоизбраният лидер Мустафа Хаджи, след като доскорошният партиен фаворит се оттегли в негова полза. Той си осигури присъствие в религиозната институция още през 1997, когато ДПС оттегли подкрепата си от Фикри Сали. Тригодишното управление на Хаджи бе белязано с

обвързаност с радикалния ислям

с провеждането на преследвани от закона нелегални сбирки и с пряка зависимост от ислямистки фондации. През 2000 ДПС сне доверието си от него и този път спря благоволението си върху Селим Мехмед.
Двамата обаче трудно могат да минат за религиозни авторитети. Въпреки опитите си като духовни водачи да се еманципират от ДПС, в крайна сметка те си останаха зависими от директивите на партийната централа. Така че с послушанието си и покорството си Хаджи и Мехмед също носят вина за подчинението на вероизповеданието. В края на миналото лято изпратеният в село Драгиново Мустафа Хаджи се върна като ректор на Висшия ислямски институт, след като въпреки заплатения му хонорар за участие в етническия семинар на ДСБ в Разград, предпочете верността пред Ахмед Доган и пренебрегна поетия ангажимент (Но Сокола винаги е фаворизирал хора без собствено мнение и позиция). Мустафа Хаджи забрави и за помощта на бившия премиер Иван Костов, който му осигури държавен комфорт за развитието на мюсюлманската институция у нас…
Религиозният форум на ДПС намери за целесъобразно общността да върне на българския народ 10 хил. долара, спечелени от Фикри Сали в Страсбург заради нарушени етнически права през 2000 година. Вместо обаче да задължат бившия главен мюфтия лично да върне изхарчените от него пари, делегатите решиха

всеки мюсюлманин да отдели по левче

от скромните си средства, за да бъде възстановена сумата. По тази логика на следващата конференция те може би трябва да върнат и 10-те хиляди евро, с които м. г. Страсбург осъди българското правителство по делото на Висшия духовен мюсюлмански съвет срещу страната.
Цинизмът на управляващите от ДПС достигна своя връх и когато главният секретар на мюфтийството на Фикри Сали – Мохамед Реджеб - остана безучастен, след като полицаи не допуснаха журналиста на «Седем» до секретния форум. Реджеб лаконично охарактеризира ситуацията като «балканска работа» и се оправда, че е гост на форума, който сам организира. Този факт показа, че и 1400-те души, от които 500 отказаха да бъдат «гости», са съпричастни към случващото се точно толкова, колкото и екскурзианти към един добре прекаран уикенд в столицата. Безплатен транспорт, харизана от шефа на НДК Христо Друмев зала и сандвич без пари – всичко това спомогна за приятната дрямка на «активните» делегати по време на форума.
Ден преди тези «събития», в унисон с политическата реставрация на тоталитаризма, Ахмед Доган приложи забравени похвати от времето на «възродителния» процес, когато събирането на инакомислещи представляваше заплаха за партията майка. Така в събота ангажираното читалище «Заря» изведнъж осъмна с

изгоряла електрическа инсталация

а стичащите се от цялата страна мюсюлмани останаха блокирани между градския хотел и централния площад на Хасково. Около хиляда души срещнаха гъстата колона полицаи, която ограничи свободното им придвижване в града. Синият кмет обаче остана бездушен към явната несправедливост, проявена към едно невинно традиционно събиране на обединилите се срещу ДПС формации и партньорите им от Турция.
Многочисленото множество се отправи към резервната зала в бизнесцентъра на града. Там токът също спря. Тогава хората изпълниха фоайетата в очакване нещо да се случи. Организаторите от Демократичното крило на Осман Октай, Партията за демокрация и справедливост на Недим Генджев – младши, Националният защитен център «Хакикат», Съюзът на балканските турци на Сейхан Тюркан и организацията на бившите лагеристи и затворници имаха за цел свободно да прогласят учредяването на Балканска демократична лига. Страхът на Ахмед Доган от алтернатива обаче дръпна шалтера и учредяването се състоя

по възрожденски на запалени свещи

Както подчерта Осман Октай, първата победа над Доган е спечелена, тъй като след молитвата от легитимния главен мюфтия Али Узунов лампите светнаха.
Сред предизборните послания на новата формация се откроиха борбата срещу корупцията и престъпността, утвърждаването на авторитета на държавата и на институциите, провеждането на социална политика, насочена към човека и рисковите групи в обществото, и най-вече разрушаването на етническия монопол на Доган в българското общество. Балканската демократична лига ще бъде основната алтернатива на етническия модел на Доган, защото главната й роля ще бъде да научи българи и турци да гласуват заедно за партии, в които етническата принадлежност няма да е определяща и националните интереси няма да зависят от квотно представителство.
Ахмед Доган успя да обедини както обикновените недоволни мюсюлмани, така и религиозните лидери, които категорично отхвърлиха недопустимата намеса на вожда в личния и в духовния им живот. Наскоро

кордони полицаи спряха

недоволството на тютюнопроизводителите в Гоце Делчев, кордони полицаи се опитаха да прекратят мирното събрание на български граждани в Хасково, кордони полицаи пазеха и спящите делегати на религиозния форум в София. След като употреби държавните институции за лични цели, Ахмед Доган достойно замени комунистическите палачи, които проведоха «възродителния» процес, насаждайки българско самосъзнание на етническите турци. Днес той се опитва да използва националната полиция, за да защити собствения си разпадащ се авторитет на безспорен властелин над тяхната съдба.
Емисарят на Доган в Турция Касим Дал тези дни изигра ролята на вестоносец, предавайки послание на лидера си, че зад Босфора вече не вярват на лъжите на Сокола.
В това време Бойко Борисов успокои Доган, че щом участва във властта, в България няма етническо напрежение и клетки на ислямски тероризъм. Президентът пък му даде телохранителите на НСО, за да пазят комфорта на малцината депутати, участвали в мюсюлманската конференция в неделя.
Георги Петканов отдавна услужливо предостави за нуждите на ДПС подчинените си служби – тези на полицията и на националната сигурност. Днес Ахмед Доган може да спи спокойно и да обмисля предизборната си стратегия, в която да изхарчи рекордните 3 млн. лв., защото и главният прокурор няма му потърси сметка откъде скромната партия притежава тези средства. На свой ред Симеон Сакскобургготски го дари с печелившата формула задкулисно да управлява правителството до редовните парламентарни избори.
Може би пък и да е прав «Файненшъл таймс», който написа, че Доган е най-успелият мюсюлмански политик в Европа. Защото лидерът на ДПС успя с методите на тоталитарната държава да укроти устрема на българския народ към демокрация.

Няма коментари: