четвъртък, 30 август 2007 г.

Галерия.Драгиново в снимки


















































































"Корова" - родопският феномен

Албумът на групата от планинското село Драгиново е невероятно и безкрайно вълнуващо докосване да автентичния фолклор на, може би, най-българската част от Отечеството ни ХРИСТО ЯНКОВ

Тази история започва през 1997, когато група изследователи на автентичния български фолклор, начело с небезивестния Джони Пенков, обикаля Западните Родопи, търсейки следите на грандиозния древен епос "Веда Словена" (сборник народни песни, записани през втората половина на ХІХ век в този район). Случаят ги отвежда в село Драгичево (в миналото наричано Корова), където за първи път чуват уникални по своята мелодика и съдържание балади, накарали ги да променят дотогавашната си представа за родопската музика.

Така се ражда и първият албум, записан на място, в селцето, и озаглавен "Старите песни на село Драгиново". Повечето парчета в него силно се доближават до "тихото хоро" (без музикален съпровод), което някога се е играело на тъмно, под открито небе. Съдържанието им пък представлява своеобразна и несъмнено достоверна хроника за жестоките времена, сполетели българите от Чепинската долина след множеството вълни на турското насилие.

Далеч по-жизнерадостно звучат песните на младите музиканти от група "Корова", които изключително талантливи музиканти местния фолклор в оригиналния му, недокоснат от столетията, вид, предаван от баща на син вече десетки поколения наред. "Корова" са тримата свирачи на тамбура и певци - Мильо Кепчиев, Антим Налбантов и Цанко Калчев, заедно с майстора на тарамбуката - митко Дедов.

Дебютният албум на групата, появил се наскоро благодарение усилията на музикална къща "Кукер" (специализирала се тъкмо в сферата на автентичния национален фолклор и, може би затова, известна много повече в чужбина, отколкото у нас)надхвърля и най-смелите очаквания, на които човек е способен спрямо родния фолклор. Двайсет и трите композиции в него не просто се слушат на един дъх, но и са дотолкова органично свързани една с друга, че сякаш се сливат в едно, продължаващо повече от час, вълнуващо пътешествие в невероятния свят на Родопите, този древен духовен център на Балканите и, може би, най-българската част на Отечеството ни. Това са песни, засягащи преди всичко интимната, т.е. най-лиричната част от човешкия живот - времето на първите любовни трепети, на споделени и несподелени изповеди и душевни терзания. Които, тъкмо поради тази причина, обикновено се свирят на най-големите семейни празници: годявки, сватби и кръщенета, където могат да се видят и гости от по-далечните села.

От страхотното пилотно парче "Утро в Драгиново", потапящо ни в атмосферата на тове невероятно романтично място, до впечатляващия финал, е много трудно да отличим едно изпълнение за сметка на друго. Освен от автентичното звучене, слушателят остава смаян и от почти ангелската лекота на вокалите, способна да ги убеди в невероятното - хармонията на живота, която за повечето от нас е вече само

Легендарен елемент от "старото време"

е не само съхранена, но и постигната от четиримата самобитни гении от Драгиново. И то с такава яснота на българския текст (всичко се разбира от първо слушане), каквато е рядко срещано у нашите певци.

Албумът "Нещо е екнало" ни демонстрира не просто едно изключително искрено и професионално изпълнение, но и ни разкрива хилядолетна фолклорна традиция, щастливо спасена от професионалната музикална намеса.

Впечатляващо е качеството на звукозаписа, направен от Джони Пенков, както и оформлението на диска (Иво Христов), което мощно изпъква сред останалата родна продукция. Вероятно затова и българският пазар не е единствената цел за изданията на "Кукер". Неслучайно "Корова" представиха България в Световния културен дом в Берлин, на фестивала "Отворена Европа" (6 май 2001).

Впрочем, този албум, наред с някои други, появили се в последно време, категорично заявява началото на края на времето, което българската народна музика се представяше предимно от парфюмирани "класически" аранжименти и отвратителна кичозна опаковка. С него момчетата от "Корова" (те, между другото, са мюсюлмани, което съвсем не ги кара да се чувстват по-малко българи) убедително добавят автентичния български фолклор към причините "българче да се наричам" да бъде първа радост за всички ни.

Нещо е екнало

Нещо е екнало във гора зелена
И нещо е екнало, нане, във гора зелена
Дали звънци дрънкат, или мома пее
И, дали звънци дрънкат, нане, или мома пее
Нито звънци дрънкат, нито мома пее
И нито звънци дрънкат, нане, нито мома пее
Току си е екнала Алилова майка
И току си е екнала, нане, Алилова майка
Алилова майка за Алила плаче
Тоз Алиа, нане, на майка делия

Няма коментари: