Добре дошли в Драгиново

Добре дошли в Драгиново - едно китно селце с вековни традиции, скътано в омайно красивата Чепинска долина на Родопите. Място, където се извисяват вековни гори, бликат топли минерални извори и ще ви посрещнат гостоприемни хора!!!
Природата
Красивата природа се допълва от мекия и приятен климат. Средната годишна температура е 9 С. Зимата е мека, лятото - прохладно, а есента е по-топла от пролетта. Драгиново e място с наличие на минерални извори с натриева, флуорна и силициева минерализация с температура 96о С. Изворите са подходящи за лечение на опорно-двигателния апарат, нервната система и др. Изключително живописни са околностите на Драгиново - местностите Елин връх, Кладова, Начовото, Бялата вода, Алабак, Милеви скали и др.богати на иглолистни, широколистни гори и красиви поляни. Селото има потенциал за развитие на селски и планински туризъм.


Историята
До 1971г селото е съществувало под името Корово, след което е променено на Драгиново. Археологически разкопки показват, че селото е със стара история.

Историята на Драгиново - според историците
До 1971г селото е съществувало под името Корово, след което е променено на Драгиново. Археологически разкопки показват, че селото е със стара история.
В древността...
Западните Родопи и Чепинската котловина се обитават още от праисторическо време. Откритите предмети край крепостта Цепина са от каменната, бронзовата и желязната епоха. Преди 4000 години в долините на Родопите живеели тракийските племена беси и сатри. Столицата на бесите е била някъде около днешния Пазарджик. През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните.През този период тук са съществували множество малки селца: Липовец, Грамада, Полене, Градището, Мариница, Селце. В местността Кореница са открити монети от времето на император Антоний Пий, Константин Велики, Констанций ІІ. Открити са множество керамични съдове, тегулки, хромели, римски зидове и др., доказващи древната история на селото.


По-късно...
По- късно през време на турското присъствие на Балканите името Корово се среща и в турските данъчни книги. Особено популярни по това време са били соколарите от Корово, които са отглеждали соколи за турския султан, а високите скалисти местности в землището на селото са благоприятствали за този рядък занаят.