петък, 8 февруари 2008 г.



Воден стълб помля Драгиново и взе човешка жертва
Незапомнен от десетилетия порой удави Велинград и Драгиново около 16 часа на 8 юли. Стихията вилня близо час и ако беше продължила, пораженията щяха да бъдат още по-страшни. В Лъджене и Каменица валя силен дъжд и градушка, в Чепино пороят бе по-слаб, а Драгиново бе буквално помляно от воден стълб с широчина 80 метра и височина 4 метра, който разруши улици, наводни близо 200 къщи, отнесе покъщнина и плевни, нанесе огромни щети на животните и реколтата и взе човешка жертва - около 10 часа сутринта на 9 юли затрупан под дървета и кални маси бе открит 70-годишният Мустафа Алиш Маджиров. Предишния ден той бе издирван заедно със сина му, който се намери жив и здрав. В дерето, където и минал водният стълб, останаха смачкани коли, преобърнати камиони, огромна отломка от бетонова стена. Пострадалите хора плачеха, възрастните си спомняха, че подобен ужас са преживели преди много години, когато са били деца.Според специалисти до бедствие в Драгиново се стигна поради 3 главни причини: там е водосборен район, има лоша инфраструктура и няма канализация. В 1 часа през нощта на 8 юли в общината бе сформиран кризисен щаб заради ситуацията в Драгиново. 20 коли (на общински и частни фирми) се включиха в почисването, 6 екипа на Ообщинска администрация с главния архитект Т. Енев описваха щетите. Врид кметът Атанас Водев координира непрекъснато цялата дейност. На място пристигнаха областните шефове на Гражданска защита Кръстьо Кичов и на БЧК Живко Дишков, който осигури одеала, храна и палатки за пострадалите. По-късно дойдоха областният управител Иван Димитров, депутатът от НДСВ Валентин Милтенов, много общински съветници. За 11 юли следобед бе насрочена извънредна сесия на Общинския съвет, на която да бъде отпусната помощ за семейството и за погребението на загиналия и да се обсъди какви средства общината може да задели от бюджета си за покриване на щетите, които ще надхвърлят стотици левове.Във Велинград на 8 юли бяха наводнени около 300 къщи, главно по поречието на реките “Луковица” и “Еленка”, в “Жаба махала”, на ул. “Юндолска”. Десетки къщи на ул. “Евлоги Георгиев” отново бяха наводнени, въпреки взетите преди години мерки за отводняване на ниската улица. Коритото на река “Луковица” се пълнеше с огромна скорост и хората буквално се молеха дъждът да спре, за да не прелее реката. Критична бе ситуацията на бул. “Хан Аспарух”, където също от години шахтната пред минералната чешма се запушва и улицата се превръща в езеро. Огромни щети водата нанесе в дома на покойния оперен певец Николай Гяуров, а улицата потъна в кални наноси. За минути парк “Вельова баня” се напълни с вода и заприлича по-скоро на “Клептуза”. Водата буквално помиташе всичко по пътя си: на ул. “Тошо Стайков” (към хотел “Двореца”) стихията изрови паветата, които се премятаха във въздуха за ужас на шофьори на джипове и камиони, които не посмяха да минат през тях. На ул. “Киселец” водата подпра цялата настилка и започна да извира от огромните дупки, зейнали в асфалта. В центъра на Велинград сериозно пострада Пощата, чието подземие се наводни, съоръженията се повредиха и за известно време телефонните връзки бяха блокирани. Наводнен бе и архивът на Районния съд, както и част от подземието на общината. Пострадаха много заведения, складове, частни и обществени сгради.Общината, Гражданска защита и Противопожарната служба обединиха усилията си и хвърлиха сили на най-критичните места, работейки денонощно. Врид кметът Атанас Водев лично обиколи местата с най-големи проблеми и обеща общината да закупи помпи за отводняване.Още в събота и неделя започна изчисляването на щетите, за които ще се търсят средства от държавния фонд “Стихийни бедствия”. Проблемът е, че в момента половин наводнена България чака и се надява на пари от този фонд и ще се иска сериозна работа от страна на ръководството на общината, за да се преборим за средства.Темпо

Броиха цялостно бюлетините от Драгиново



Броиха цялостно бюлетините от Драгиново


25 November 2007
Може би за първи път в историята на Административен съд Пазарджик работния ден на магистратите продължи до 21 часа. Причината отново е Велинград и местните избори. От 9 до 24 часа вчера съдя Александър Митрев лично брои бюлетините от местния вот на велинградчани относно общинските съветници. По искане на адвокатите на ССД започна цялостно броене на резултатите от секционните избирателни комисии от с. Драгиново. Искането за пълно преброяване на резултатите от останалите 10 секции от населените места в региона също бе уважено от съдя Митрев. Информация на Радио ЧЛК.

Четириметрова вълна заля село Драгиново


Четириметрова вълна заля село Драгиново
150 къщи пострадаха от невижданата стихия в село ДрагиновоФОТО Авторът
Невиждан от десетилетия потоп удари Велинградско и се изля върху родопското село Драгиново. Стихията връхлетя между 16 и 17 ч в петък и причини смъртта на 56-годишния стопанин Мустафа Алиш. Комисия от общината все още изчислява щетите, каза в неделя кметът на Драгиново Мехмед Алендаров. Равносметката ще бъде предоставена на извънредната сесия на общинарите във Велинград, свикана за днес. Тогава ще се реши как да се помогне на хората и колко средства ще са необходими. Общо 150 къщи в 5-хилядното село са пострадали от невижданата стихия. Всички жилища са залети до 2 метра височина, а по-голямата част от телевизорите, хладилниците и мебелите са повредени. Докато хората ги изкарват навън, се тюхкат и за изпочупените прозорци на първите етажи. "Беше страшно, всички паянтови постройки са отнесени, срутени са и много от бетонните огради", разказаха драгиновци. Улиците са пълни с кал и вода, а на много места има ровове, дълбоки по 1,50 метра. Всичко дойде като изневиделица. Четириметрова вълна тръгна от водосбора при дерето Крощица и отнесе долния квартал, обясни кметът. Трагедия сполетяла баща и син, които по това време били в плевнята и се опитвали да спасят животните. Ударната вълна завлякла цялата постройка и я понесла като лодка, а след това я ударила в оградата на друга къща. Синът Мохамед едва успял да се закачи за бетонна стойка, а по-късно спасителите го изтеглили с въжета. Цяла нощ срещу събота екипите търсили 56-годишния му баща Мустафа Алиш Маджер. Към 11 ч в събота се оказало, че трупът е под огромна купчина отломки встрани от пострадалата плевня. Борислав Петров

сряда, 23 януари 2008 г.

Велинград






































История на ВелинградМногобройните







археологически находки, каменни и костни оръдия на труда, бронзови предмети и други говорят за съществуването на живот от древни времена по тези места. Трайни следи оставят траките, славяните, византийците, римляните. Следите, които оставят османлиите обаче, са кървави и мрачни, свързани с насилственото помохамеданчване на местното християнско население. Вълнуващ разказ за това време е оставил поп М. Драгинов.
Много място му е отделил и народният поет Иван Вазов в родопските си пътеписи. По-късно, когато пламва искрата на Възраждането, тукашното население също дава своя принос в родолюбивите дела.
В 1816 г. в Каменица е изградена църквата “Св. Троица”, която дотогава е малко подземно манастирче, а в 1846 г. е открито първото училище с учител Илия Ждраков. Освобождението заварва селищата, образуващи днешния Велинград, в окаяно състояние. Постепенно местното население започва да осъзнава богатствата, които му е предоставила природата, за да се стигне до днешния курорт от национално и междуна родно значение.
В града има исторически музей (тел. 0359 22591). Добре дошли Велинград се намира в Пазарджишка област, Северозападните Родопи разположен е в западното разширение на Чепинската котловина с посока северното средище в Чепино.През 1948 селата Лъжене, Каменица и Чепино се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Велинград, той е административен, стопански и културен център на Велинградска община ,обявен за балнеоложки курорт.Разположен в живописната долина на Чепинската река на височина 750м. и отстои на 48км от Пазарджик, на 81км. от Пловдив, на 135км от София, на 196км от Смолян. Характерен с преходноконтинентален климат -мека зима и про




хладно лято.Преобладават кафяви, планинско-горски рендзини и напоени почви. В града се намират Велинградските минерални води, което определя и значителения потенциал в развитието на туризма и балнеолечението.Със сериозни традиции и значителни природно - климатични предпоставки се развиват, санаториални заведения и балнеохотели, хотели, частни квартири, заведения за обществено хранене и развлечения и др; разполага с мин. бани, открити и закрити басейни и градски плажове.Истинско чудо на природата е най-големият карстов извор в България - Клептуза, от който всяка секунда на повърхността бликат 580-1180 л/сек.Изключително живописни са околностите на Велинград - богати иглолистни гори красиви поляни и кристално чисти реки.






петък, 14 септември 2007 г.

четвъртък, 13 септември 2007 г.

KLIP NA SELO DRAGINOVO

четвъртък, 30 август 2007 г.

Галерия.Драгиново в снимки


















































































"Корова" - родопският феномен

Албумът на групата от планинското село Драгиново е невероятно и безкрайно вълнуващо докосване да автентичния фолклор на, може би, най-българската част от Отечеството ни ХРИСТО ЯНКОВ

Тази история започва през 1997, когато група изследователи на автентичния български фолклор, начело с небезивестния Джони Пенков, обикаля Западните Родопи, търсейки следите на грандиозния древен епос "Веда Словена" (сборник народни песни, записани през втората половина на ХІХ век в този район). Случаят ги отвежда в село Драгичево (в миналото наричано Корова), където за първи път чуват уникални по своята мелодика и съдържание балади, накарали ги да променят дотогавашната си представа за родопската музика.

Така се ражда и първият албум, записан на място, в селцето, и озаглавен "Старите песни на село Драгиново". Повечето парчета в него силно се доближават до "тихото хоро" (без музикален съпровод), което някога се е играело на тъмно, под открито небе. Съдържанието им пък представлява своеобразна и несъмнено достоверна хроника за жестоките времена, сполетели българите от Чепинската долина след множеството вълни на турското насилие.

Далеч по-жизнерадостно звучат песните на младите музиканти от група "Корова", които изключително талантливи музиканти местния фолклор в оригиналния му, недокоснат от столетията, вид, предаван от баща на син вече десетки поколения наред. "Корова" са тримата свирачи на тамбура и певци - Мильо Кепчиев, Антим Налбантов и Цанко Калчев, заедно с майстора на тарамбуката - митко Дедов.

Дебютният албум на групата, появил се наскоро благодарение усилията на музикална къща "Кукер" (специализирала се тъкмо в сферата на автентичния национален фолклор и, може би затова, известна много повече в чужбина, отколкото у нас)надхвърля и най-смелите очаквания, на които човек е способен спрямо родния фолклор. Двайсет и трите композиции в него не просто се слушат на един дъх, но и са дотолкова органично свързани една с друга, че сякаш се сливат в едно, продължаващо повече от час, вълнуващо пътешествие в невероятния свят на Родопите, този древен духовен център на Балканите и, може би, най-българската част на Отечеството ни. Това са песни, засягащи преди всичко интимната, т.е. най-лиричната част от човешкия живот - времето на първите любовни трепети, на споделени и несподелени изповеди и душевни терзания. Които, тъкмо поради тази причина, обикновено се свирят на най-големите семейни празници: годявки, сватби и кръщенета, където могат да се видят и гости от по-далечните села.

От страхотното пилотно парче "Утро в Драгиново", потапящо ни в атмосферата на тове невероятно романтично място, до впечатляващия финал, е много трудно да отличим едно изпълнение за сметка на друго. Освен от автентичното звучене, слушателят остава смаян и от почти ангелската лекота на вокалите, способна да ги убеди в невероятното - хармонията на живота, която за повечето от нас е вече само

Легендарен елемент от "старото време"

е не само съхранена, но и постигната от четиримата самобитни гении от Драгиново. И то с такава яснота на българския текст (всичко се разбира от първо слушане), каквато е рядко срещано у нашите певци.

Албумът "Нещо е екнало" ни демонстрира не просто едно изключително искрено и професионално изпълнение, но и ни разкрива хилядолетна фолклорна традиция, щастливо спасена от професионалната музикална намеса.

Впечатляващо е качеството на звукозаписа, направен от Джони Пенков, както и оформлението на диска (Иво Христов), което мощно изпъква сред останалата родна продукция. Вероятно затова и българският пазар не е единствената цел за изданията на "Кукер". Неслучайно "Корова" представиха България в Световния културен дом в Берлин, на фестивала "Отворена Европа" (6 май 2001).

Впрочем, този албум, наред с някои други, появили се в последно време, категорично заявява началото на края на времето, което българската народна музика се представяше предимно от парфюмирани "класически" аранжименти и отвратителна кичозна опаковка. С него момчетата от "Корова" (те, между другото, са мюсюлмани, което съвсем не ги кара да се чувстват по-малко българи) убедително добавят автентичния български фолклор към причините "българче да се наричам" да бъде първа радост за всички ни.

Нещо е екнало

Нещо е екнало във гора зелена
И нещо е екнало, нане, във гора зелена
Дали звънци дрънкат, или мома пее
И, дали звънци дрънкат, нане, или мома пее
Нито звънци дрънкат, нито мома пее
И нито звънци дрънкат, нане, нито мома пее
Току си е екнала Алилова майка
И току си е екнала, нане, Алилова майка
Алилова майка за Алила плаче
Тоз Алиа, нане, на майка делия